Не мога да приема лекари да заплашват хората... Как хем да не работят, хем да ви купуват маските по 5 лв...
Няма да приема по никакъв начин някой, разполагащ с каквато и да е власт, включително и лекар, в момента да отправя жестоки укори към „хората“ към обикновените хора по улицата, заплашвайки ги, че ако не са отговорни, няма да бъдат (едва ли не) лекувани, защото ще претоварят и без друго „крехката система“. Не! Не пипайте хората!
Тия хора, бедните, обикновените (защото наистина повечето хора са такива), които всеки ден пътуват с градския транспорт, които отиват в предприятията, които губят работата си, които се чудят откъде да намерят пари за храна, а вие искате от тях хем да не ходят на работа, хем да са отговорни, хем да имат пари за струващите по пет лева маски, хем да си купуват струващия 17 лева дезинфектант.
Обикновените хора, които никога нямат думата, които винаги са понасяли най-голямото тегло, които винаги са били най-малко защитени, които винаги на всичкото отгоре са били обвинявани; и сега пак разни наглеци ги обвиняват в „безотговорност“.
Че с „безотговорното си поведение ще разрушат и без друго крехката система на здравеопазването“.
Първо: Защо е крехка системата, мамка ви, наглеци такива? Защо, вие директори на болници, професори, зам министри и министри, завеждащи отдели и какви ли не шефчета, полудиректори и зам директори, политици и управители – защо не я направихте малко по-малко крехка?
Защо някой от „изискващите отговорност“ и налагащите мерки не наложи мярката да се мобилизират за произвеждане на дезинфектанти безбройните заводи за алкохол?
Защо не се раздават безплатни маски и костюми за всички работещи?
Защо не беше поискана „отговорност“ от крупните производители, от всички тия, които сега повишават печалбите си чрез узаконена спекула?
Крехката здравна система е на фона на огромните мерцедеси на лекари, които слагат стентове без нужда и взимат заплати от 54 хиляди лева.
И на черните бугатита и поршета на политици, управници и всевъзможни шефове на какво ли не, които направиха обществения интерес личен и заживяха като в земен рай за свине.
Това е.
ПП …
аз съм лекар и повечето ми приятели са лекари 🙂 но аз не говоря за добрите и свестните лекари, каквито са мнозинството, а за тия, които се възползват от позицията си, за да изискват, да властват, да извиват ръцете, и да се държат господарски с нещастните хора, защото осъзнават, че могат да ги държат в положение на зависимост – чрез страданието. И страха.
Калин Терзийски, писател