Освен оригиналните текстове на стихотворенията, по които композиторът Стефан Димитров създаде през последните десетилетия знаменити български песни, книгата съдържа и част от творбите на Георги Борисов, които критиците наричат ”класически“.
Но не само защото от първия до последния ред на поетичното си творчество авторът остава верен на класическия стих и орфическото песенно начало, а заради това, че стиховете му не се подчиняват на времето.
По този повод Васил Балев, редакторът на книгата, пределно строг в подбора си, пише: ”Не мога да се сетя за друг поет в съвременната българска литература, който да притежава толкова белези за несъвременност.
И най-парадоксалното е, че именно това прави Георги Борисов настоящ, категоричен и характерен.
Някак – извънвремеви.
Изумлението от близостта на словото при него е така голямо, че самите думи започват да звучат като манифест на самите себе си. В сюжетната нишка потръпва митът.
Точно преброените срички на неговата стихийност говорят за безкомпромисен перфекционизъм. Той просто така се е родил – ако не пише по своя си начин, светът му ще потъне в мрак.
Само в един негов текст са наблъскани толкова смисъл и звук, колкото други автори не успяват да кондензират в цяла стихосбирка.“
Източник: fakelexpress