Вчера бях на едно интервю по радиото, и отново възникна въпросът "какво е исторически роман". Предполагам, че тази дискусия ще става все по-актуална, може би ще достигне апогея си още тази година.
Какво е исторически роман? Според някои, това е роман, който абсолютно достоверно трябва да съответства на историческите факти. Според мен, от тази гледна точка, исторически роман е Енциклопедията на БАН. И излиза, че не са исторически романи например тези 2 книги - на Фани Попова-Мутафова и Димитър Талев.
За Фани Попова и друг път съм казвал, че е гениален творец, със сигурност в горния 1% на СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА. Книгите за династията "Асеневци" са уникални, задминават почти всичко друго историческо, което поне аз съм чел - и българско, и западно.
Но в тези книги очевидно има факти, които са неповерими, не съществуват в никакви източници. Т.е. те са художествена измислица. Така "Асеневци" исторически романи ли са?
Подобно е положението и с Македонската четирилогия на Талев. Град "Преспа" изобщо не съществува. От тук насетне - всичко попада в графата "художествена измислица".
По същата логика изпада от историческите романи "Тримата мускетари", макар че много французи точно от тях, а не от учебниците, съдят за историята. Да не говорим, че заради тази книга, думата "кардинал" е добила днешното си значение за задкулисие и притворност. Всъщност, реалният кардинал Ришельо е един от най-великите френски държавници. А Д'Артанян в книгата е рицар-идеалист, а в реалността - той си е купил съответни пост (и тогава, и сега Франция е била силно корумпирана).
Моят личен възглед за това какво е исторически роман е, че в него следва основните исторически факти да съвпадат, но сюжетът и детайлите могат да са измислени. Това приблизително е моделът на "Асеневци".
От друга страна обаче, Милен Русков - който е в момента най-авторитетния ни писател, в едно интервю твърди, че подхожда към писането на книгите си като към дисертация. Т.е. неговият възглед очевидно е в посока книгите да са абсолютно достоверни. Това обаче прави трудно писане на книги за по-отдалечени епохи, когато има по-малко източници. За "Възвишение" и "Чамкория" има много запазени извори, те са от доста близък период. Но ако се върнем по-назад, често за цели десетилетия, описанието е от някой летописец в 2-3 изречения. И няма нищо друго. Такива са например Средновековните "рицарски времена", които са в основата на рицарските романи.
Та този въпрос е много интересен, предполагам ще се развие. Преди 2-3 дни е имало дискусия по него в НДК, но мнозина разбрахме за нея едва след като е минала, и така тя е станала в по-тесен кръг. Но със сигурност предстоят доста дискусии, може би още тази година...
Добри Божилов, писател
Автор на "Задругата"